Ето какви са резултатите от първото проучване на ефективността на „Пфайзер“ срещу Омикрон
Откакто научихме за съществуването на Омикрон преди около две седмици, медиите не престанаха да спекулират с незнайното – по-опасен ли е този вид от естествения COVID-19, по-заразен ли е? Как ще се оправят имунизациите против разновидностите му?
Сега с помощта на учени от Южна Африка към този момент разполагаме с първата действителна информация относно възможността на Омикрон да се изплъзва от имунизацията на „ Пфайзер “. Доклад, който към момента не е рецензиран анонимно, е основан на едвам 12 души и е оповестен от Африканския здравен проучвателен институт в Дърбан. Ето какво научихме от него.
Оказва се, че Омикрон може да се изплъзне от антителата, генерирани от имунизациите, само че не напълно.
„ Резултатите са по-добри, в сравнение с чаках от Омикрон – написа водещият създател на изследването Алекс Сигал в Twitter. – Проблемът е предразположен на надзор с инструментите, които разполагаме сега. “
Едно от главните опасения на вирусолозите във връзка с разновидността Омикрон е, че високият брой разновидности (само 15 откриваме в рецепторния свързващ домейн – RBD) може да направи имунизациите против COVID-19 безполезни. Ако вирусът еволюира по подобен метод, че да стартира да заразява по нов способ – без да употребява рецептора ACE2 – то „ всички наши старания ще са безсмислени “, споделя Сигал пред New York Times.
За благополучие, обстановката не е такава.
„ Вирусът употребява същата врата, с цел да навлезе в клетките ни… както и преди – изяснява епидемиологът Кейтлин Джетелина, която не е взела участие в изследването. – Това са изключително положителни вести, защото значи, че нашите принадлежности (като ваксините) са към момента потребни. Ако вирусът открие друга врата, казусът евентуално нямаше да е подобен. “
Новините обаче не са напълно положителни.
Екипът вкарва Омикрон в кръвни проби, взети от 12 души, които са имунизирани с две дози от иРНК имунизацията на „ Пфайзер “. Половината от пробите са взети от хора, които към този момент са били инфектирани с COVID-19, а другата половина – не. В Южна Африка бустерните дози към момента не са чак толкоз налични, само че съгласно Джетелина предходната зараза е относително добър сурогат.
Когато откривателите мерят титъра – т.е. концентрацията на обезвреждащите антитела в пробите – при хората с две дози „ Пфайзер “ е регистриран голям 41-кратен спад при Омикрон спрямо истинския вирус. Това значи, че вирусът съумява доста по-добре да избегне отбраната на тялото ни, в сравнение с предходните разновидности. За информация – при Делта разновидността учените откриха 4- до 6-кратен спад.
Неутрализиращите антитела против Омикрон, съпоставени с истинския вид, при хора, които към този момент са били имунизирани с две дози и са изкарали вируса (зелено) и които единствено са били имунизирани с две дози (оранжево). Източник: Sagin et al, AHRI 2021
„ На фона на огромния спад в титъра на обезвреждащите антитела, който наблюдаваме при Омикрон… несъмнено съгласно мен би имало смисъл да се сътвори колкото се може по-бързо ваксина, ориентирана съответно против Омикрон – споделя вирусологът доктор Джес Блум пред New York Times – стига да съществува възможност, че той ще се популяризира необятно. “
Въпреки тези открития обаче Сигал е оптимист. При групата, която към този момент се е срещала с вируса (и която е имунизирана с две дози), концентрацията на обезвреждащите антитела остава много по-висока от тези единствено две дози, което значи, че „ значително отбраната е въпрос на количество “, споделя той, „ колкото повече антитела имате, толкоз по-защитени сте от Омикрон “.
Това прави имунизациите и бустерните дози като цяло значим детайл в борбата с Омикрон. Въпреки че лабораторните резултати демонстрират, че сегашните ваксини към момента работят, „ Пфайзер “ съобщи, че в границите на 4 месеца би могла да сътвори ваксина, ориентирана съответно против Омикрон.
Въпреки че анекдотични доказателства демонстрират, че Омикрон евентуално не води до по-тежки случаи на COVID-19, към момента не разполагаме с задоволително данни, които да потвърдят или едното, или другото. До края на тази седмица обаче евентуално ще разполагаме с първите съответни данни и по този въпрос, споделя Сигал.
Източник: IFLScience
